|
<< Начало | Инициативи
Клъстер Център за Информационни и комуникационни технологии ИКТ Клъстер Център е създаден като резултат от съвместна работа и постепенното включване на всеки от основателите му в неформална група, която споделя идеята, че информационните и комуникационни технологии са стратегическата посока за развитие на България и приема разясняването, разпространяването и стъпките по осъществяването на тази идея като своя мисия. Българският ИКТ Клъстер се старае да включи всички участници в Българското ИКТ общество. Целта е да анализира, обработва и разпространява максимално инфорамция касаеща ИКТ организациите в България, както и настоящите и потенциални партньори на Българските ИКТ организации по света. Основен принцип в дейността на ИКТ Клъстер Центъра, е че той винаги работи съвместно с всички заинтересовани страни по съответните задачи. Както в процесите по разпространение на информация, така и в работата по конкретни инициативи. Съучредители на Клъстер Центъра - България са Центъра по право на информационните и комуникационни технологии (ЦПИКТ), ЕСИ Център България, Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Клуб “Иновационни сценарии”, Асоциацията за телекомуникации, Комитета по информационни технологии към Българската международна стопанска асоциация (БИБА), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Фондация “MSI-България”, Бизнес Парк София ЕООД и Линднер България ООД, Българската Интернет асоциация и OpenWorld Network - USA.
начало
Creative Commons
Creative Commons е неправителствена организация, разработваща условия за безплатeн достъп до ресурси от областта на интелектуалната собственост на крайните потребители. Чрез лиценз Creative Commons носителят на авторските права предоставя на ползвателя безвъзмездно неизключителни права за използване на дадено произведение за цял свят. Експерти от Центъра по право на ИКТ съвместно с Интернет общество – България изработиха лицензното споразумение за потребителите от България. начало
Председателят на ЦПИКТ бе включен в правителствената делегация посетила САЩ през декември 2004 г.
През следващите няколко месеца в България се очаква да дойдат екипи на три от четирите най-големи IT фирми в световен мащаб, които ще проучат възможностите за инвестиции в нашата страна. Това са част от договорките на българската правителствена делегация, водена от г-н Милен Велчев, Министър на финансите и г-н Павел Езекиев, Изпълнителен директор на БАИ, която се срещна с мениджърските екипи на Microsoft, Cisco Systems, Siebel и Intel в Силиконовата долина в САЩ. В делегацията бяха включени пред-ставители на държавната администрация, неправителствени организации, на водещите български ИТ компании. Като участник в делегацията бе поканен и адв. Георги Димитров, председател на Центъра по право на информационните и комуникационни технологии. При проведените разговорите стана ясно, че Intel евентуално биха проявили интерес към производство и развойна дейност в България. Cisco Systems пък ще търси възможност за инвестиции в български компании чрез свои и партньорски фондове за рисков капитал. Гигантът в сферата на мрежовото оборудване има интереси и в образованието, а БТК е един от 20-те приоритетни клиента на компанията за момента.
начало
Проекто-документи (Вътрешни правила) за организация на дейностите на електронния документооборот, предоставянето на административни услуги на гражданите и контрола по изпълнение на задачите в държавната администрация
На 06 юли 2004 г. бе обнародвано Постановление № 153 на МС за определяне на органите по чл. 41, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (Обн., ДВ, бр. 61 от 13 юли 2004 г.) . Постановлението задължи органите на подчинение на МС и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към тях да не могат да откажат приемането и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис. В срок до 01.01.2005 г. разпоредителите с бюджетни кредити следва да създадат нужната организационна, технологична и нормативна готовност за работа с електронно подписани документи и да приемат "Вътрешни правила за реда и формата за извършване и съхраняване на електронните документи" в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис и с разпоредбите на Закона за защита на личните данни. Правилата за организацията на електронната деловодна дейност е необходимо да обезпечат нормалното функциониране на електронния документооборот в рамките на ведомството и в отношенията му с администрацията и гражданите. Вътрешно-ведомствена работна група следва да изработи документите, които очертават нормативната основа при въвеждането на електронния документооборот и предоставянето на административни услуги на гражданите по електронен път. Това са: - актове, които не търпят съществена промяна:
- Вътрешни правила за организация на работата с електронно подписани документи в администрацията (Инструкция);
- Правила за издаване, подновяване, спиране и прекратяване на удостоверения за електронни подписи на служители в администрацията
- актове, които ще търпят сравнително динамична промяна: - Заповеди за определяне на формати и видове електронни документи, които ще се приемат/издават от съответното ведомство и за начините на приемане на електронни изявления (e-mail, уеб-интерфейс, sms, външен носител, др.);
- Заповеди за овластяване на служители за ползване на електронни подписи;
- Заповеди за използване на електронни подписи за вътрешно-ведомствени нужди
начало
Приложение на електронния документ и електронния подпис в съдебната система
Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗЕДЕП приемането и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис, в съдебната система се урежда със закон. До приемането на съответната законодателна уредба, никакви съдопроизводствени действия не може да бъдат извършвани във формата електронно изявление, подписано с електронен подпис. С влизането в сила на ЗЕДЕП електронните документи са признати за равностойни на хартиените и може да бъдат подписани с обикновен, усъвършенстван или универсален електронен подпис, който има правното значение на саморъчен подпис. Приложението на електронния документ и електронния подпис в системата на съдебната власт разкрива три основни групи проблеми, които се нуждаят от законодателна уредба: 1. проблемите на зачитането на електронния документ и електронния подпис; 2. проблемите на извършване и приемане на процесуални действия във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис; 3.проблемите на издаването и приемането на удостоверителни електронни документи. След като правният ред признава електронния документ и електронния подпис, публичноправните субекти, в т.ч. съдът, прокуратурата и следствието са длъжни да ги зачитат. Това поставя проблемите за представянето, приемането и съхраняването на електронните документи, както и за тяхното разчитане, визуално представяне и надлежна проверка автентичността на подписа. Приложението на електронния документ, подписан с универсален електронен подпис, в съдебната система означава извършване и приемане на процесуални действия във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис: призоваване и връчване на съобщения, документиране на процесуални действия, издаване на актове, подаване и приемане на молби, искания и заявления и др. Това поставя проблемите за подаването, завеждането, проверката, съставянето, подписването, подреждането, съхраняването, придвижването и архивирането на входящия и изходящия поток документи. Отделно се поставя въпросът за издаването и приемането на удостоверителни електронни документи. Проблемът има два аспекта: размяна на документи между публични тела - между различните органи в рамките на съдебната власт и между органи в съдебната власт и други държавни органи; и издаване на удостоверения от органи в съдебната власт по искане на граждани. Както зачитането на електронните документи, които се представят пред съда, прокуратурата и следствието, така и извършването на процесуални действия във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис от съда, прокуратурата и следствието и приемането на процесуални действия, извършени във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис от участниците в различните производства следва да бъдат уредени чрез допълване на устройствения закон (ЗСВ) и съответните процесуални закони (ГПК, НПК, ЗАП, ЗВАС, ДПК и ЗАНН), а отделните технически и технологични подробности може да бъдат регламентирани на подзаконово ниво. Следва да се има предвид, че бъде ли уредена възможността, отделно процесуално действие да бъде извършено и прието във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис, съответно всички съдилища, прокуратури или следствени служби трябва да имат техническата, технологичната и организационната готовност, при пълна гаранция за правата на страните, да поемат и обработят съответния поток електронни документи. Процесуалните закони съдържат правила, уреждащи зачитането на писмените документи и на саморъчния подпис. За да бъде улеснено зачитането на електронния документ в гражданското съдопроизводство, се предлага да бъдат установени изрични правила за представянето, приемането и съхраняването на електронните документи, като се отчита необходимостта от тяхното разчитане и визуално представяне. За да бъде улеснено зачитането на електронния подпис, се предлага да бъдат установени изрични правила за надлежна проверка на неговата автентичност в зависимост от вида на представения подпис - обикновен, усъвършенстван или универсален.
начало
"Съществуващата нормативна уредба и предложения за законодателна инициатива по отношение на електронната търговия в България"
Разработването на настоящия доклад е възложено на Центъра по право на информационните и комуникационни технологии към Фондация „Право и Интернет” от Агенцията за развитие на съобщенията и информационните и комуникационни технологии към Министерство на транспорта и съобщенията. Целта на разработката е да събере, обработи и анализира информация и данни за състоянието и тенденциите на развитие на нормативната уредба в страната по отношение на електронната търговия. Докладът се представя за да подпомогне управленските, контролните и надзорните органи в държавната администрация при определянето на политическите приоритети и основните изисквания за изграждане на нормативна уредба по отношение на електронната търговия като предостави анализ на състоянието и основните тенденции в изграждането на ефективна законова рамка на електронната търговия в България през 2004 г. Информацията дава възможност за реално сравнение с други Европейски страни, както и ще допринесе за по-голяма прецизност при изработването на различните нормативни актове. Включва проучване и анализ на действащата нормативна уредба в сферата на електронната търговия в България, представяне на Европейските и международни тенденции в тази област, различните инициативи, предприети от държавни органи, обществени и частни институции във връзка с изграждането на адекватна и ефективна законова база за развитието на услугите на Информационното общество. В изпълнение на поставената задача са проучени и анализирани общите насоки и изисквания на Европейската комисия и различни международни институции, на инициативите, предприети от държавни органи, обществени и частни институции във връзка с развитието на електронната търговия, състоянието на наличната нормативна база. Изследвани са различните аспекти, формиращи общата нормативна рамка на електронната търговия – договорното право, електронните документи и електронните подписи, електронното банкиране и данъчното облагане. Представено е българското и Европейското законодателство в областта на защитата на интелектуалната собственост, защитата на потребителския интерес и защитата на личните данни. Анализирани са прякото и косвеното влияние на институционалните условия върху развитието на законовата уредба на електронната търговия, както и нуждите на социалните групи с най-значим потенциал за бъдещото развитие на този вид търговия. Посочени са центровете с перспективна изследователска дейност в тази област. Идентифицирани са основните проблеми и възможни мерки, свързани със създаването на адекватна нормативна уредба в страната. Представени са Европейските и международни добри практики, различните политики при определяне на правната уредба на електронната търговия. Представен е пакет от предложения за изменение и допълнение на действащи нормативни актове, като част от имплементирането на различните европейски директиви, както и препоръки за инициирането на законодателна инициатива относно създаването на нови регулаторни разпоредби, необходими за ефективното функциониране на електронната търговия и хармонизирането на правната уредба с държавите-членки на Европейския съюз.
начало
Предложение за създаване на избираема учебна дисциплина "Право на информационните и комуникационни технологии".
Развитието на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), компютъризацията и интернетизацията на всички области на обществения живот доведе през последните години до създаването на нова правна уредба и усъвършенстване на съществуващата във всички държави, включително и в България. Само през последните 3 години са приети повече от 80 законови и подзаконови нормативни акта, регулиращи материята. Някои от ключовите актове са Закон за далекосъобщенията (с множеството изменения), Закон за електронния документ и електронния подпис, Закон за защита на личните данни, Закон за защита на класифицираната информация, Закон за радиото и телевизията (последните изменения), Наказателния кодекс (глава Компютърни престъпления), различни подзаконови актове за прилагане на цитираните закони и на други основни кодекси и закони (напр. на Кодекса на труда, за Закона за здравното осигуряване, на Закона за обществените поръчки, Закона за банките и др.под.), и т.н., повечето възприети в процеса на хармонизиране на законодателството ни с това на ЕС. Липсата на специализирани познания у завършващите юристи, доведе до вакуум в областта на юридическото обслужване на възникващите правоотношения. Затрудненията се простират от тълкуването и разбирането на Директивите на ЕС и Законите-модели на УНСИТРАЛ през създаването на новите закони и подзаконовите актове у нас, и не на последно място в правоприлагането и правораздаването. Ярък пример за това е невъзможността за прилагането на Закона за електронния документ и електронния подпис от Комисията за регулиране на съобщенията, зачитането на правната стойност на електронния документ като доказателствено средство в рамките на гражданския процес от правораздавателните органи, разбирането на правната същност на електронния подпис, затрудненията на следствените органи при разследване на компютърните престъпления по нашумелите напоследък случаи на хакерство и компютърни измами и т.н. Университетите в почти всички държави в Европа и по света вече имат специализирани учебни дисциплини в плановете си. Като примери мога да посоча университетите в: Линц (Австрия); Виена (Австрия); Льовен (Белгия); Намур (Белгия); Рованиеми (Финландия); Вааса (Финландия); Хановер (Германия); Мюнстер (Германия); Олденбург (Германия); Болоня (Италия); Латвийски Правен Университет; Ротердам (Холандия); Торун (Полша); Вроcлав (Полша); Бурхос (Испания), Сарагоса (Испания); Кралския университет в Белфаст (Англия), Уоруик (Англия) и др. През миналата година у нас Варненския свободен университет първи въведе подобна програма, макар и с ограничен обхват (т.нар. компютърно право). Учебната дисциплина се въвежда като избираема едносеместриална. За изучаването на дисциплината е необходимо студентите да са изучавали следните дисциплини: гражданско право – обща част, облигационно право, търговско право, административно право и процес и наказателно право. Програмата е от 30 учебни часа. Програмата обхваща: правен режим на телекомуникациите, далекосъобщителни оператори, режими за осъществяване на дейността, особености при предоставяне на далекосъобщителни услуги, правен режим на електронната търговия, режим на домейните и особености на интелектуалната собственост в отворените мрежи (като напр. Интернет) – защита на бази данни и софтуер, особености на Интернет-базираните договори (договор за хостинг, договор за достъп до Интернет, договор за електронна поща, и т.н.), правен режим на електронните документи, режим и особености на електронните подписи, правен режим на стандартизацията в областта на ИКТ, режим на криптографията и др.
начало
Експерти от Центъра по право на информационните и комуникационни технологии са участвали в подготовката и разработването на следните по-важни документи в сферата на информационните технологии и прилагането им в структурите държавната администрация:
Участие в работната група, подготвяща нов Закон за електронната търговия.
Възложител: Министъра на държавната администрация, 2004 г., в процес
Участие в работната група, подпомагаща Министерство на транспорта и съобщенията при изготвянето новия Закон за съобщенията
Възложител: Министерството на транспорта и съобщенията, 2004 г., в процес
Доклад за хармонизация на българското законодателство в областта на електронната търговия с правото на Европейския съюз – Нормативна уредба на електронната търговия в България
Възложител: Агенция за развитие на информационните, комуникационни и управленски технологии, 2004 г.
Съдействие с експертна помощ при обучението на ръководния персонал към Агенция по вписванията по прилагане на разпоредбите и процедурите по Правилника за вписвания.
Анализ относно правната и технологична готовност за преминаване към водене на регистрите на електронен носител и даване на мнение за усъвършенстване подзаконовата нормативна уредба и създаване на нови подзаконови актове на основание чл. 41, ал. 2 от Правилника по вписванията.
Консултации по дейностите за водене на книгите по чл. 33 от Правилника по вписванията, на входящия регистър, на партидна книга/картотека, на азбучен регистър, на регистър за справки, на регистър за отказите и постановените по тях определения на въззивния съд и на книгите и азбучния регистър по чл. 33а от Правилника по вписванията.
Възложител: Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието, 2004 г.
Вътрешните правила за работа с електронно подписани документи в Агенцията по вписванията.
Възложител: Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието, 2004 г.
Разработване на проекто-документ „Наредба за водене на регистрите по чл. 147 от Закона за адвокатурата
Възложител: Висш адвокатски съвет, 2004 г.
Вътрешни правила за работа с електронно подписани документи в Министерство на здравеопазването
Възложител: Министерство на здравеопазването, 2004 г.
Пакет от документи за прилагане на електронните подписи в съдебната система. Изменения и допълнения в Закона за съдебната власт и съответните процесуални закони - ГПК, НПК, ЗВАС, ДПК Възложител: Министерство на правосъдието, 2004 г.
Процедура за Приемане на данъчни декларации и други документи по електронен път
Вътрешни правила към Процедура “Приемане на данъчни декларации и други документи по електронен път”
Възложител: Главна Данъчна Дирекция към Министерство на финансите, 2004
Инструкция за организация на работата с електронно подписани документи в администрацията на Министерство на финансите
Възложител: Министерство на финансите, 2004
Национален кореспондент за България на работната група, изготвила последния доклад към Европейската комисия „Пазарни и правни аспекти на електронните подписи”
Възложител: Европейската комисия, 2003 г.
Консултации и участие в работната група по изготвяне актовете по прилагане на ЗЕДЕП. Подзаконови нормативни документи по смисъла на ЗЕДЕП:
- Наредба за реда за регистрация на доставчиците на удостоверителни услуги
- Наредба за изискванията към алгоритмите за усъвършенстван електронен подпис
- Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги
Възложител: Държавна Комисия по Далекосъобщенията (сега Комисия за регулиране на съобщенията)
Цикъл работни на семинари на държавната администрация
Работен семинар на държавната администрация за обучение на главни секретари, директори и юристи от министерствата по електронно правителство
Банско, 28-30 септември 2004 г.
Тема: Подготовка на министерствата за кореспондиране и предоставяне на административни услуги на гражданите по електронен път с оглед прилагане на Постановление на МС №153 за определяне на органите по чл.41 от ЗЕДЕП.
Работен семинар на държавната администрация за обучение на главни секретари, директори и юристи от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити осъществяване дейностите на електронното правителство
Боровец, 22-26 ноември 2004 г.
Тема: Подготовка на административните структури на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити за кореспондиране и предоставяне на административни услуги на гражданите по електронен път с оглед прилагане на Постановление на МС №153 за определяне на органите по чл.41 от ЗЕДЕП.
Работен семинар на държавната администрация за обучение на главни секретари, директори и юристи от областните управи по електронно правителство
Пампорово, 28-30 октомври 2004 г.
Тема: Подготовка на областните управи за кореспондиране и предоставяне на административни услуги на гражданите по електронен път с оглед прилагане на Постановление на МС №153 за определяне на органите по чл.41 от ЗЕДЕП.
начало
Други инициативи на Центъра по право на ИКТ
|