|
<< Home | Initiatives
начало
ICT Cluster
The Bulgarian ICT Cluster is an organization of the Bulgarian information and
communication technology (ICT) business. While the court decision for the establishment of
the ICT Cluster dates January 31st 2005, it carries all the legacy of a 3-year intensive
networking, cooperation and collaboration between Bulgarian and foreign organizations, as
well as individual professionals and experts in the ICT area, on the National ICT
Competitiveness Strategy of Bulgaria. Founders of the ICT Cluster are thirteen leaders in the
formulation of the National Strategy for Competitiveness of Bulgaria on Global ICT markets
in their capacity and function in different business associations and ICT NGOs in Bulgaria.
The main groups of partners are: other business associations and non-governmental
organizations dealing with ICT (in the ICT Cluster Society); the respective government
organizations dealing with ICT, e.g. State Agency for Information Technology and
Communications (formed in fall 2005 by the current government); academic and training
institutions; international organizations with similar profile.
The ICT Cluster works in four strategic directions to promote knowledge, best practices and
trends for and through the development of information technologies and to encourage the
efforts of all stakeholders and organizations in developing knowledge society. It is designed
as a platform for open exchange of information and ideas equally accessible to all actors in the ICT community.
The members of the Managing board of the ICT Cluster currently are – Peter Statev;
Chairman of the Managing Board of the ICT Cluster, also Member of the Board of
Association for Telecommunications, Sasha Bezuhanova (Co-Chairperson the Confederation
of the Employers and Industrialists in Bulgaria (CEIBG); George Brashnarov (Chairman of
the Board, European Software Institute – Center Bulgaria); George Dimitrov (Chairman of
the Law and Internet Foundation and Chairman of the Center for the Law of ICT); George
Sharkov (Chairman, Bulgarian Association of Software Companies); Ivaylo Gueorguiev,
(Program Manager, European Software Institute – Center Bulgaria); Ivan Sariev (Chairman,
Club for Innovative Scenarios); Stoian Boev (Co-Founder of National Research Network);
Tanya Popova.
The accounting, legal and PR services are outsourced to partnering organizations and the
managing board volunteers monthly between 3 and 10 man-days in the form of working
meetings, project proposal and implementation, and awareness activities.
The ICT Cluster aims to promote IPR awareness initiatives with the methodological capacity
and synergies in its network of partners both in Bulgaria and abroad. Another main
contribution to the IPR awareness initiatives provided by the ICT Cluster will be the stance
for the strong role of ICT both in the business incubation process as well as in the start-up phase of any SME.
The ICT Cluster works for economic and social prosperity through ICT and organizes its
work in four strategic directions: (1). State ICT Policies and Practices; (2). Market
Environment for ICT; (3). Education and Professional Development; (4). Branding,
Positioning and Promotion; As an overarching commitment in the activities in all directions is
the ICT Cluster works for the consecutive establishment of the ICT Cluster society, so that the
collaboration mechanisms, respond to the actual needs of the development of the
organizations and the ICT companies. The ICT Cluster develops specific partnerships with
the corresponding institutions for the activities in each strategic direction for their joint implementation.
The ICT Cluster participates actively in the policy formation for ICT in Bulgaria partnering
with the government institutions. This working collaboration was evidenced in the National
Strategy for Competitiveness of Bulgaria on Global ICT markets.
The ICT Cluster participates in the development and presentation of academic programs in
partnership with Bulgarian and international universities. The ICT Cluster provides
information and follows opportunities for better exposure of the Bulgarian SMEs to
information about Bulgarian ICT solutions for their business.
The ICT Cluster organizes the participation of Bulgarian companies at international forums
and develops opportunities for more participation of the Bulgarian ICT business in
international events. The ICT Cluster coordinates a Web Calendar of the national and
international ICT events, which are organized by companies, professional organizations,
and/or government institutions in Bulgaria. The ICT Cluster prepares an inventory of the
information about the Bulgarian ICT Industry at the Bulgarian branch on the (World Bank)Development Gateway portal.
The ICT Cluster Society is a network for collaboration for all ICT related organizations in
Bulgaria to share information about ongoing initiatives and collaborate on common projects.
Currently 13 organizations have joined and 3 are in the process of joining: BASSCOM
(Bulgarian Association of Software Companies) www.basscom.org; BBKEPI (Bulgarian
Branch Chamber for Electronic Industry and Informatics); BIBA-CEIBG (Bulgarian
International Business Association-Confederation of the Employers and Industrialists in
Bulgaria) www.biba.bg; BWA (Bulgarian Web Association) www.bwa.bg; NetLaw (Law and
Internet Foundation) http://lif.lex.bg; Club for Innovative Scenarios; E-Health Bulgaria
www.ehealth-bg.org; Internet Society Bulgaria www.isoc.bg; Interspace www.i-space.org;
NBDN (National Business Development Network) www.nbdn-bg.org; National Research
Network Association; High-Technology Business Incubator-Gabrovo www.hitechincubator.
com; High-Technology Business Incubator-Varna www.htbi-varna.org and ASTEL
(Association for Telecommunications) www.astel-bg.com; SEC (Society for Electronic
Communications) www.bgsec.org; Association iCenters www.i-centres.net.
Legal Framework of E-commerce in Bulgaria –
OVERVIEW AND PROPOSAL FOR AMENDMENTS
The preparation of the report is assigned to the Center for Law of the Information and Communication Technologies at the Law and Internet Foundation by the ICT Development Agency at the Ministry of Transport and Communications. The purpose of the report is to elaborate on researching and analyzing the status and the tendencies in the development of the legal regulation with regard to electronic commerce in Bulgaria.
The paper is drafted to support the managerial and the supervisory bodies with the state administration at defining the political priorities and the basic requirements for development of legal regulation with regard to electronic commerce. The information provides the possibility for comparison with the status of the e-commerce regulation in other European countries, as well as contributes to greater precision at drafting future and present legislative acts. The report also sheds light on the initiatives launched by different state authorities, public and private institutions in connection to the construction of adequate and efficient legal base for the development of the services of the Information Society.
The report covers analysis of different aspects of the regulatory base of electronic commerce – contract law, electronic documents and electronic signatures, electronic banking and taxation. The Bulgarian and European legislation in the area of intellectual property protection, consumer interest protection and personal data protection are also presented. The direct and indirect influence of institutionalized conditions over the development of the legal regulation of the electronic commerce as well as the needs of the social groups with most significant potential for the future development of this type of commerce are analyzed.
The fundamental problems and possible measures connected to the creation of adequate legal regulation in the country are identified. A focus is put on the European and international good practices, the different policies at defining the legal regulation of electronic commerce.
The report holds a set of proposals for amendments of existing legislation as part of the implementation of different European directives as well as recommendations for the commencement of procedures for drafting of new regulatory norms necessary for the efficient functioning of the electronic commerce and the harmonization of the legal regulation with the member countries of the European Union.
Creative Commons
Creative Commons is an NGO designing conditions of free access to copyrighted works of art for end users. By means of a Creative Commons license, copyright holders grant users non-exclusive rights for using copyrighted works for free around the world.
CLICT experts, in cooperation with the Internet Society Bulgaria, drafted the standard license agreement to be offered to users in Bulgaria. начало
Председателят на ЦПИКТ бе включен в правителствената делегация посетила САЩ през декември 2004 г.
През следващите няколко месеца в България се очаква да дойдат екипи на три от четирите най-големи IT фирми в световен мащаб, които ще проучат възможностите за инвестиции в нашата страна. Това са част от договорките на българската правителствена делегация, водена от г-н Милен Велчев, Министър на финансите и г-н Павел Езекиев, Изпълнителен директор на БАИ, която се срещна с мениджърските екипи на Microsoft, Cisco Systems, Siebel и Intel в Силиконовата долина в САЩ. В делегацията бяха включени пред-ставители на държавната администрация, неправителствени организации, на водещите български ИТ компании. Като участник в делегацията бе поканен и адв. Георги Димитров, председател на Центъра по право на информационните и комуникационни технологии. При проведените разговорите стана ясно, че Intel евентуално биха проявили интерес към производство и развойна дейност в България. Cisco Systems пък ще търси възможност за инвестиции в български компании чрез свои и партньорски фондове за рисков капитал. Гигантът в сферата на мрежовото оборудване има интереси и в образованието, а БТК е един от 20-те приоритетни клиента на компанията за момента.
начало
Проекто-документи (Вътрешни правила) за организация на дейностите на електронния документооборот, предоставянето на административни услуги на гражданите и контрола по изпълнение на задачите в държавната администрация
На 06 юли 2004 г. бе обнародвано Постановление № 153 на МС за определяне на органите по чл. 41, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (Обн., ДВ, бр. 61 от 13 юли 2004 г.) . Постановлението задължи органите на подчинение на МС и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към тях да не могат да откажат приемането и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис. В срок до 01.01.2005 г. разпоредителите с бюджетни кредити следва да създадат нужната организационна, технологична и нормативна готовност за работа с електронно подписани документи и да приемат "Вътрешни правила за реда и формата за извършване и съхраняване на електронните документи" в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис и с разпоредбите на Закона за защита на личните данни. Правилата за организацията на електронната деловодна дейност е необходимо да обезпечат нормалното функциониране на електронния документооборот в рамките на ведомството и в отношенията му с администрацията и гражданите.
Вътрешно-ведомствена работна група следва да изработи документите, които очертават нормативната основа при въвеждането на електронния документооборот и предоставянето на административни услуги на гражданите по електронен път. Това са:
- актове, които не търпят съществена промяна:
- Вътрешни правила за организация на работата с електронно подписани документи в администрацията (Инструкция);
- Правила за издаване, подновяване, спиране и прекратяване на удостоверения за електронни подписи на служители в администрацията
- актове, които ще търпят сравнително динамична промяна: - Заповеди за определяне на формати и видове електронни документи, които ще се приемат/издават от съответното ведомство и за начините на приемане на електронни изявления (e-mail, уеб-интерфейс, sms, външен носител, др.);
- Заповеди за овластяване на служители за ползване на електронни подписи;
- Заповеди за използване на електронни подписи за вътрешно-ведомствени нужди
начало
Приложение на електронния документ и електронния подпис в съдебната система
Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗЕДЕП приемането и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис, в съдебната система се урежда със закон. До приемането на съответната законодателна уредба, никакви съдопроизводствени действия не може да бъдат извършвани във формата електронно изявление, подписано с електронен подпис.
С влизането в сила на ЗЕДЕП електронните документи са признати за равностойни на хартиените и може да бъдат подписани с обикновен, усъвършенстван или универсален електронен подпис, който има правното значение на саморъчен подпис.
Приложението на електронния документ и електронния подпис в системата на съдебната власт разкрива три основни групи проблеми, които се нуждаят от законодателна уредба:
1. проблемите на зачитането на електронния документ и електронния подпис;
2. проблемите на извършване и приемане на процесуални действия във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис;
3.проблемите на издаването и приемането на удостоверителни електронни документи.
След като правният ред признава електронния документ и електронния подпис, публичноправните субекти, в т.ч. съдът, прокуратурата и следствието са длъжни да ги зачитат. Това поставя проблемите за представянето, приемането и съхраняването на електронните документи, както и за тяхното разчитане, визуално представяне и надлежна проверка автентичността на подписа.
Приложението на електронния документ, подписан с универсален електронен подпис, в съдебната система означава извършване и приемане на процесуални действия във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис: призоваване и връчване на съобщения, документиране на процесуални действия, издаване на актове, подаване и приемане на молби, искания и заявления и др. Това поставя проблемите за подаването, завеждането, проверката, съставянето, подписването, подреждането, съхраняването, придвижването и архивирането на enterящия и изходящия поток документи.
Отделно се поставя въпросът за издаването и приемането на удостоверителни електронни документи. Проблемът има два аспекта: размяна на документи между публични тела - между различните органи в рамките на съдебната власт и между органи в съдебната власт и други държавни органи; и издаване на удостоверения от органи в съдебната власт по искане на граждани.
Както зачитането на електронните документи, които се представят пред съда, прокуратурата и следствието, така и извършването на процесуални действия във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис от съда, прокуратурата и следствието и приемането на процесуални действия, извършени във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис от участниците в различните производства следва да бъдат уредени чрез допълване на устройствения закон (ЗСВ) и съответните процесуални закони (ГПК, НПК, ЗАП, ЗВАС, ДПК и ЗАНН), а отделните технически и технологични подробности може да бъдат регламентирани на подзаконово ниво.
Следва да се има предвид, че бъде ли уредена възможността, отделно процесуално действие да бъде извършено и прието във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис, съответно всички съдилища, прокуратури или следствени служби трябва да имат техническата, технологичната и организационната готовност, при пълна гаранция за правата на страните, да поемат и обработят съответния поток електронни документи.
Процесуалните закони съдържат правила, уреждащи зачитането на писмените документи и на саморъчния подпис.
За да бъде улеснено зачитането на електронния документ в гражданското съдопроизводство, се предлага да бъдат установени изрични правила за представянето, приемането и съхраняването на електронните документи, като се отчита необходимостта от тяхното разчитане и визуално представяне. За да бъде улеснено зачитането на електронния подпис, се предлага да бъдат установени изрични правила за надлежна проверка на неговата автентичност в зависимост от вида на представения подпис - обикновен, усъвършенстван или универсален.
начало
"Съществуващата нормативна уредба и предложения за законодателна инициатива по отношение на електронната търговия в България"
Разработването на настоящия доклад е възложено на Центъра по право на информационните и комуникационни технологии към Фондация „Право и Интернет” от Агенцията за развитие на съобщенията и информационните и комуникационни технологии към Министерство на транспорта и съобщенията. Целта на разработката е да събере, обработи и анализира информация и данни за състоянието и тенденциите на развитие на нормативната уредба в страната по отношение на електронната търговия.
Докладът се представя за да подпомогне управленските, контролните и надзорните органи в държавната администрация при определянето на политическите приоритети и основните изисквания за изграждане на нормативна уредба по отношение на електронната търговия като предостави анализ на състоянието и основните тенденции в изграждането на ефективна законова рамка на електронната търговия в България през 2004 г. Информацията дава възможност за реално сравнение с други Европейски страни, както и ще допринесе за по-голяма прецизност при изработването на различните нормативни актове. Включва проучване и анализ на действащата нормативна уредба в сферата на електронната търговия в България, представяне на Европейските и международни тенденции в тази област, различните инициативи, предприети от държавни органи, обществени и частни институции във връзка с изграждането на адекватна и ефективна законова база за развитието на услугите на Информационното общество.
В изпълнение на поставената задача са проучени и анализирани общите насоки и изисквания на Европейската комисия и различни международни институции, на инициативите, предприети от държавни органи, обществени и частни институции във връзка с развитието на електронната търговия, състоянието на наличната нормативна база. Изследвани са различните аспекти, формиращи общата нормативна рамка на електронната търговия – договорното право, електронните документи и електронните подписи, електронното банкиране и данъчното облагане. Представено е българското и Европейското законодателство в областта на защитата на интелектуалната собственост, защитата на потребителския интерес и защитата на личните данни. Анализирани са прякото и косвеното влияние на институционалните условия върху развитието на законовата уредба на електронната търговия, както и нуждите на социалните групи с най-значим потенциал за бъдещото развитие на този вид търговия. Посочени са центровете с перспективна изследователска дейност в тази област.
Идентифицирани са основните проблеми и възможни мерки, свързани със създаването на адекватна нормативна уредба в страната. Представени са Европейските и международни добри практики, различните политики при определяне на правната уредба на електронната търговия.
Представен е пакет от предложения за изменение и допълнение на действащи нормативни актове, като част от имплементирането на различните европейски директиви, както и препоръки за инициирането на законодателна инициатива относно създаването на нови регулаторни разпоредби, необходими за ефективното функциониране на електронната търговия и хармонизирането на правната уредба с държавите-членки на Европейския съюз.
начало
Предложение за създаване на избираема учебна дисциплина "Право на информационните и комуникационни технологии".
Развитието на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), компютъризацията и интернетизацията на всички области на обществения живот доведе през последните години до създаването на нова правна уредба и усъвършенстване на съществуващата във всички държави, включително и в България. Само през последните 3 години са приети повече от 80 законови и подзаконови нормативни акта, регулиращи материята. Някои от ключовите актове са Закон за далекосъобщенията (с множеството изменения), Закон за електронния документ и електронния подпис, Закон за защита на личните данни, Закон за защита на класифицираната информация, Закон за радиото и телевизията (последните изменения), Наказателния кодекс (глава Компютърни престъпления), различни подзаконови актове за прилагане на цитираните закони и на други основни кодекси и закони (напр. на Кодекса на труда, за Закона за здравното осигуряване, на Закона за обществените поръчки, Закона за банките и др.под.), и т.н., повечето възприети в процеса на хармонизиране на законодателството ни с това на ЕС.
Липсата на специализирани познания у завършващите юристи, доведе до вакуум в областта на юридическото обслужване на възникващите правоотношения. Затрудненията се простират от тълкуването и разбирането на Директивите на ЕС и Законите-модели на УНСИТРАЛ през създаването на новите закони и подзаконовите актове у нас, и не на последно място в правоприлагането и правораздаването. Ярък пример за това е невъзможността за прилагането на Закона за електронния документ и електронния подпис от Комисията за регулиране на съобщенията, зачитането на правната стойност на електронния документ като доказателствено средство в рамките на гражданския процес от правораздавателните органи, разбирането на правната същност на електронния подпис, затрудненията на следствените органи при разследване на компютърните престъпления по нашумелите напоследък случаи на хакерство и компютърни измами и т.н.
Университетите в почти всички държави в Европа и по света вече имат специализирани учебни дисциплини в плановете си. Като примери мога да посоча университетите в: Линц (Австрия); Виена (Австрия); Льовен (Белгия); Намур (Белгия); Рованиеми (Финландия); Вааса (Финландия); Хановер (Германия); Мюнстер (Германия); Олденбург (Германия); Болоня (Италия); Латвийски Правен Университет; Ротердам (Холандия); Торун (Полша); Вроcлав (Полша); Бурхос (Испания), Сарагоса (Испания); Кралския университет в Белфаст (Англия), Уоруик (Англия) и др.
През миналата година у нас Варненския свободен университет първи въведе подобна програма, макар и с ограничен обхват (т.нар. компютърно право).
Учебната дисциплина се въвежда като избираема едносеместриална. За изучаването на дисциплината е необходимо студентите да са изучавали следните дисциплини: гражданско право – обща част, облигационно право, търговско право, административно право и процес и наказателно право.
Програмата е от 30 учебни часа. Програмата обхваща: правен режим на телекомуникациите, далекосъобщителни оператори, режими за осъществяване на дейността, особености при предоставяне на далекосъобщителни услуги, правен режим на електронната търговия, режим на домейните и особености на интелектуалната собственост в отворените мрежи (като напр. Интернет) – защита на бази данни и софтуер, особености на Интернет-базираните договори (договор за хостинг, договор за достъп до Интернет, договор за електронна поща, и т.н.), правен режим на електронните документи, режим и особености на електронните подписи, правен режим на стандартизацията в областта на ИКТ, режим на криптографията и др.
начало
|
